Ердоган най-после разбра кой е печелившия за него ход. Докато той е с Русия, американците ще го ухажват и ще се мъчат да го върнат в Алианса. Руснаците тоже ще му правят отстъпки. Въпреки това Ердоган няма да може да осъществи мечтата си за възстановяване на Османската империя, но ще направи възможна мечтата за независима Турция. Тази конструкция има само един, но много важен недостатък. Да служиш на двама господари, които на всичкото отгоре са се хванали за гушата, е много трудно, дори невъзможно начинание. При такава ситуация най-доброто е просто да заемеш страна, защото безкрайните пируети са невъзможни, още повече те могат да го отведат до положението на Борисов – него нито едната, нито другата страна го иска. Защото той няма капка воля и смелост да обяви и да защитава някаква позиция. Ердоган е несравнимо по-смел от Борисов. Неслучайно Путин нарече Ердоган “здрав мужик”. Но дали смелостта му ще стигне до там, че да се опълчи на САЩ, това никой сега не може да прогнозира. Ако Ердоган се води от разума, ще се присъедини веднага и категорично към Русия, защото първо, ще получи много силен и много лоялен съюзник и второ, играта на щатите винаги е била да ухажват силния и в същото време да ровят под краката му. Докато не го съборят. Така стана със Садам Хюсеин и с Кадафи. Така ще стане и с Ердоган, ако реши да си остане при янките. А що се отнася до противоречията, които Турция има с Русия, виждаме, че при добра воля те започват да се изглаждат още от сега. Без да включваме в сметката, че щатите са далеч, а Русия е много важен търговски партньор на Турция. Лошото в цялата работа е, че щатите никога няма да допуснат съюз между Русия и Турция. Защото стане ли това, със САЩ е свършено.
Вundes Blog 